[БГ] [EN] [TUR]









 

ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ОРГАНИЧНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ И ЖИВОТНОВЪДСТВО
ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИТЕ ОРГАНИЗМИ - ЗА И ПРОТИВ

Светът полудя по биопродуктите
Пазарът на т.нар. organic food страда от недостиг и това е сигурен белег, че ще се разраства през следващите 20 години
Няма спор, че потребителите по света стават все по-чувствителни към чистотата на продуктите, които използват. Достатъчно е само да се погледне колко често се срещат думите "натурално, екологично и природно" по опаковките дори и в българските квартални магазини. По българските закони тези продукти се наричат "биопродукт", така се нарича и в повечето страни в Европа, а в англоезичния свят - "organic".
Търсенето им особено в Западна Европа и САЩ се увеличава постоянно, а на моменти в някои страни дори се появява и недостиг. Във Великобритания например, чийто пазар за биопродукти се оценява на над 1.5 млрд. евро на година, през 2005 г. хит с близо 90 % ръст на продажбите беше биомлякото - произведено от екологично чист фураж, без пестициди и хербициди, без антибиотици и хормони. Това е само един от сегментите на световния пазар на сертифицирани биопродукти, който се изчислява на 25 милиарда долара на година. Този пазар вече има своите лидери, своите търговски вериги и своите
лоялни консуматори.

Европа доминира пазара

По обеми на продукцията и продажби пазарът на органични продукти се доминира от Европа. В доклада на Европейската комисия от ноември 2005 г. се посочва, че продажбите на органични продукти в страните от общността възлизат на около 11 млрд. евро. Те се формират основно от няколко държави - Германия, Великобритания, Италия и Франция. Продажбите на тъй наречените "organic" продукти формират между 4 % и 5% от общия пазар на храни в общността. Като големи вносители на биологична продукция в ЕС се посочват Германия, Швеция и Италия. В почти всички страни членки обаче повече от половината от биопродуктите се реализират на местните пазари.
С биологично производство в ЕС-25 се занимават около 170 хил. фермери и около 149 хил. компании. Биопродуктите, които се произвеждат от Европа, са основно зърнени култури, плодове и зеленчуци, лозя, млечни и месни продукти.
Според доклад на Европейската комисия за периода 2006 - 2007 г. пазарът на органични продукти в общността ще продължава да нараства поетапно с 10 % годишно. Другата тенденция е към консолидиране на производителите на биологична продукция в европейските страни. Окрупняването в сектора вече се случва в Италия например, която е сред световните лидери по дял на
сертифицираната биологична площ.

Карта на световните производители

Според проучване на немската Фондация за екология и земеделие (SOEL) в момента биологичните площи в целия свят са над 26 млн. хектара. С биопроизводство се занимават над 100 страни. В частност голям дял от производството на биологична продукция е локализирано в Австралия (11.3 млн. хектара) и Аржентина (3 млн. хектара).
Заетите площи с биокултури в ЕС са общо около 5.5 млн. хектара - толкова е обработваемата земя в България. След Италия с най-много сертифицирани площи са Германия, Испания, Великобритания и Франция. В Северна Америка по биологичен начин се обработват около 1.5 млн. хектара земя.
Какви са тенденциите на органични продукти в Европа
Въпреки че еуфорията по органичните продукти в някои европейски страни вече не е толкова голяма, пазарът в Европа расте. В някои страни търсенето продължава да се повишава, докато в други остава на същото ниво. Ръстът през 2005 г. е с 10 %. Най-голямо нарастване има в Австрия и Великобритания, която се очертава като страна с голям потенциал по отношение на биоземеделието. Пазарът се разраства също в Холандия и Швейцария. От новите страни членки в ЕС биоземеделието се развива с бързи
темпове в Полша и Словения.

Бъдеще на биоземеделието в България

Това, което е характерно за Европа е, че европейските производители реализират голяма част от продукцията на местните пазари. От тази гледна точка, въпреки че в момента България има пазар навън, е добре тя да развие и вътрешния си пазар.

Биопазарът - навън и под чужди марки
Освен мляко в България се произвеждат биологични мед, чайове, билки, подправки, сушени плодове и сладка от тях, зеленчуци, етеричномаслени култури, масла и козметични продукти и розово масло. Над 95 % от българските биопродукти се изнасят - предимно в ЕС (Холандия, Германия, Швейцария и Австрия). Българските биопродукти се продават под чужди марки, които са наложени и се разпознават от европейския консуматор. Засега единствено така биопроизводителите могат да пробият в ЕС.
За да продават в ЕС българските фирми задължително трябва да имат сертификат от призната там организация. В България има два сертифициращи органа - "Балкан биосерт" и "SGS България". Сега, след като България стана част от ЕС, българският сертификат ще се признава в ЕС и това улеснява
достъпа до пазара в общността.

Бъдещето - нишата е в България

В България биопродуктите все още нямат почти никакво пазарно присъствие. Търговията с тях едва сега се заражда. Български органични продукти като мляко, мед, билки, чайове, плодове, зеленчуци и сладка от горски плодове сега се продават само в отделни супермаркети.
Производители от този бранш коментират, че цените на органичните биопродукти са с от 30 % до 50 % по-високи, но това не е толкова определящо като пречка за българския пазар, въпреки ниската покупателна способност на населението. По-големият проблем е, че липсва достатъчно предлагане. Според тях тенденцията в България е към повишаване на интереса към биопродуктите. Предпоставка за това е наличието на изграден вътрешен пазар, но липсват преработвателите, дистрибуторите и търговците на такива продукти. За да се запълни веригата е необходимо време.

Какви са като цяло перспективите пред органичното земеделие в Европейския съюз

Европейският съюз категорично застава на позиция за съвместно съществуване на трите типа земеделие - органично, конвенционално и земеделие на основата на генно модифицираните организми (ГМО). Тоест ЕС подкрепя и трите типа земеделие.
По данни от различни проучвания сега около 10 - 15 % от европейските консуматори са готови да плащат по-висока цена за биопродуктите само ако са сигурни, че тези храни са абсолютно полезни и здравословни. Това все пак трябва да се докаже. Факт е, че разходите за органичното земеделие са много по-високи, но от друга страна, те могат де се компенсират с по-високо качество.
Европа силно подкрепя органичното производство, защото то се развива много по отношение на качеството и безопасността на храните. ЕС има специален план за подкрепа на органичното земеделие, но това не означава, че то е приоритет за общността. Като дял органичното земеделие заема малка част от общата селскостопанска продукция.
По отношение на ГМО през 2004 г. в Барселона Европейската комисия излиза с декларация, в която се посочва, че след информационните технологии следващата вълна в Европа е на природните науки и биотехнологиите. В следващата рамкова програма на ЕС са предложени 40 млрд. евро за научни изследвания, не само в медицината, но и в областта на земеделието, индустрията и опазване на околната среда.

На война срещу генетично модифицирани организми (ГМО)

Според оценки на ОИСР продажбите на органични продукти в различните страни растат с 10 % до 30 % годишно, като това е един от най - бързо разраствщите се земеделски пазари.
Макар по обем на продукцията делът на т.нар. organic продукти да е незначителен от общия пазар на храни, продажбите им са съизмерими с тези на генетично модифицираните организми (ГМО) например, чиято индустрия също е на път да завземе света.
Ако пазарът на органични продукти в света се оценява на над 26 млрд. долара - за сравнение продажбите на ГМО в световен мащаб възлизат на около 44 млрд. долара. Обемите на ГМО производството са много по-големи в сравнение с тези на органичното земеделие - особено в САЩ, Аржентина, Бразилия и страните от Латинска Америка. Дори в САЩ обаче, където ГМО има в почти всички видове храни, пазарът на органични продукти се разраства. Там пазарът расте с около 20 % годишно, като за миналата година са оценени на около 15 млрд. долара, с което САЩ се нареждат на второ място по продажби след Европа. Заради широко застъпеното генно модифицирано производство обаче американските биопродукти не намират пазар в европейските страни.
Проучвания на американски институции показват, че пазарът на органични продукти в света ще продължи да се разраства през следващите 20 години. Очаква се обаче това да е с малко по-ниски темпове от досегашните.

Променя ли се позицията на ЕС за ГМО

В момента Европа произвежда достатъчно храни и страда от излишъци. През последните 50 години обаче добивите в земеделието драматично се промениха и вече се борим с проблеми не само като този със затлъстяването. Днес селското стопанство е изправено пред един много сериозен проблем - глобалното затопляне, което води до почвени изменения и промяна на добивите.

Каква е сега разликата между САЩ и Европа.
В САЩ разполагат с огромни територии, върху които се отглеждат генно модифицирани култури, от които се произвеждат храни. Европа не го прави. Тя се подготвя за производство на нов бид биогориво. Въпросът от който по-скоро трябва да се интересуват всички, включителни и страни като България, Румъния и Турция, е как ще изглежда селското стопанство след 25 години, ако Европа продължава да приема с неохота ГМО. Дали Европа ще бъде градината на света с плодовете и зеленчуците, които произвежда за собствена консумация. Или Бразилия ще храни света със своята генно модифицирана соя, царевица и други култури заедно с Аржентина и Латинска Америка.

Публикацията е изготвена от експерти на Ямболска Търговско-Промишлена Палата в рамките на проект "Транс-граничният агробизнес - новият шанс за икономическо развитие на региона Ямбол - Одрин - Къркларели".
Този материал е изготвен с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието му е на Ямболска Търговско-Промишлена Палата. При никакви обстоятелства нетрябва да бъде приемано за позиция на Европейския съюз.


 

 

 


 
Последно обновяване 25.09.2007

Тази интернет платформа е разработена в рамките на ПРОЕКТ BG 2004/016-715.02.01-07 “Транс-граничният агробизнес – новият шанс за икономическо развитие на региона Ямбол – Одрин – Къркларели"и се осъществява с финансовата подкрепа на ЕС, Програма ФАР “Трансгранично сътрудничество България-Турция".
Цялата отговорност за съдържанието й е на Ямболска търговско-промишлена палата. При никакви обстоятелства не трябва да бъде приемано за позиция на Европейския съюз.