Тематична публикация:

ОБЩАТА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА НА ЕС-
ПРИНЦИПИ И ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Пълноправното членство на България в ЕС предлага много възможности, но в същото време поставя нови предизвикателства пред селскостопанската политика на страната. Интеграцията в ЕС открива нови пазари, в които едрите стопанства ще могат да реализират своите продукции. Земеделието се очертава като най-големият получател на средства от ЕС след присъединяването, като всяка година помощта в подкрепа на селското стопанство ще нараства. Затова е важно да се отбележи, че прилагането на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз в България изисква познаване и вземане на редица стратегически решения и мерки.
Целта на Общата селскостопанска политика на ЕС е да осигурява добър жизнен стандарт на фермерите и качествена храна на прилични цени за потребителите. Начинът за изпълнение на тези цели се разви през годините. Безопасността на храните, защитата на околната среда и принципът "качество срещу пари" са вече ключови концепции на Европейския съюз.
Въведена преди 50 години, когато държавите-учредителки на ЕС тъкмо са приключвали цяло десетилетие на следвоенен дефицит, Общата селскостопанска политика (ОСП) започва със субсидиране на производството на основни земеделски стоки с цел да стимулира задоволяването с продукти и храни. Днес ОСП се фокусира върху преките плащания за фермерите като най-добрият начин за гарантиране на селскостопанските приходи, безопасността и качеството на храните и екологичното производство.
Общата селскостопанска политика не се занимава само с осигуряването на добър жизнен стандарт на фермерите. Потребителите имат право на храна, която е безопасна и с високо качество. ЕС се стреми да осигури високи стандарти на грижа към животните и на хигиена по хранителната верига от фермата до трапезата.
В добавка ЕС подкрепя производството на качествени и международно конкурентни хранителни продукти. Те включват артикули, произхождащи само от определен географски район на ЕС, произведени със специфична технология или с традиционни съставки.
Признавайки значението, което потребители отдават на органичните продукти, Съюзът подкрепя този вид земеделие. ЕС не само има правила за определяне на органичните храни, но и за това какво представлява една органична ферма.
Мащабните реформи, съгласувани в Общата селскостопанска политика в средата на 2003 г. вече се прилагат. Субсидиите за производство отстъпват място на преки плащания за фермерите, обвързани със съблюдаването на определени екологични стандарти, стандарти за безопасност на храните, условията за отглеждане на животните и растенията и поддържането на селскостопанските земи в добро състояние. Реформите продължават като се разпростират върху продукти, които не бяха включени в първата вълна на промени през 2003 г.: памук, хмел, зехтин, тютюн и захар.
Нараснаха предизвикателствата пред селското стопанство в Европа. Реформата на Общата селскостопанска политика дава възможност на ЕС да преразгледа селскостопанските си политики, за да ги приведе в съответствие с нарастващите изисквания на обществото за здравословни храни и опазване на селскостопанските райони, както и да гарантира по-високо качество на продукцията.
Предложените промени позволяват максимална гъвкавост на производствените решения в селското стопанство, като гарантират стабилност на доходите на селскостопанските производители. Прилагането на реформата на Комисията води до отстраняването на някои стимули в настоящата политика, които имат отрицателно въздействие върху околната среда, и осигурява стимули за по-устойчиви селскостопански практики. Тези промени са необходими, за да може ЕС да осигури една устойчива и предвидима рамка на европейския селскостопански модел през следващите години.
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз регламентира и касае следните сектори:
- Развитие на селските райони
- Вътрешен пазар на ЕС - ветеринарни и фитосанитарни въпроси
- Полски култури
- Ориз
- Захар
- Лен и коноп
- Памук
- Плодове и зеленчуци; черупкови плодове
- Вино и спиртни напитки
- Хмел
- Семена
- Тютюн
- Мляко и млечни продукти
- Месо - говеждо месо; овче и козе месо; свинско месо; яйца и птиче месо; пчелен мед
- Други - копринени буби; банани; цветарство; зехтин; етилов алкохол (нов)
За всички останали селскостопански стоки не се прилагат общи правила и политика на Европейския съюз.
Земеделските производители от България - като част от Европейския съюз, получават три вида финансова подкрепа - директни плащания, пазарна подкрепа и средства за развитие на селските райони, през първите три години след присъединяването на обща стойност 1.5 млрд. евро. Условие за разпределението на плащанията е земеделските производители да се регистрират и да декларират площите, които обработват.
От ЕС ще получим 431 млн. евро за директно плащане за земя. За да ги получат, стопаните трябва да отговарят на две условия - земята им да бъде регистрирана чрез договори и да се обработва. Втората договореност по глава "Земеделие" е пазарната подкрепа. Тя е в размер на 388 млн. евро. Това означава подкрепа на цените и субсидиране на растениевъдството и животновъдната продукция.
Предвидени са около 733 млн. евро за развитието на самите селски райони - изграждане на инфраструктура и подобряване условията на живот с цел задържане на земеделските производители в селата.

НОВИНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ: БРЮКСЕЛ ЩЕ ПРЕДЛОЖИ ПРОМЯНА НА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА ПОЛИТИКА
Европейската комисия ще предложи цялостна промяна на схемата на земеделските субсидии. Това гласи план на Брюксел, наричан "медицински преглед". Според вариант на плана земеделските субсидии ще бъдат драстично орязани, а схемата на изплащане - изцяло реформирана. Една от промените предвижда плащанията, които са обвързани с продукцията, да бъдат премахнати, освен ако дадена култура не е от икономическа или екологична значимост за района. Друга промяна е да се сложи таван на плащанията, свързан с доходите на фермерите. Ако те печелят над 100 хил. евро, субсидиите им ще бъдат орязани с 10 на сто, ако печелят над 200 хил. евро - с 25 на сто, а над 300 хил. евро - с 45 на сто. Комисията активно ще следи дали големите ферми не разцепват стопанствата си, за да декларират по-малки доходи.
"Медицинският преглед", който се дискутира от Евро парламента и страните членки, също така предвижда увеличение на субсидиите за селско развитие за сметка на земеделските плащания. Държавите също така ще обсъждат дали да отпаднат квотите и интервенционната политика. Комисията настоява и двете да бъдат премахнати, но някои страни членки се очаква да се противопоставят. Промени се очакват и в млечният сектор.
Източник: Europe.bg

Публикацията е изготвена от експерти на Ямболска Търговско-Промишлена Палата в рамките на проект Проект BG 2005/017-453.01.02.01-04 "ЕДЕН СТРАНДЖА: Икономическо развитие на Странджа - Йълдъз чрез подкрепа за екологичен агробизнес и съхранение на природата".
Този материал е изготвен с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието му е на Ямболска Търговско-Промишлена Палата. При никакви обстоятелства не трябва да бъде приемано за позиция на Европейския съюз.